Мат Матей, глава Евангелието според Матей, глава 26
Планът да убият Исус
(Мк. 14:1-2; Лк. 22:1-2; Йн. 11:45-53)
След като изрече всички тези думи, Исус каза на учениците си: „Знаете, че след два дни е Пасха и на този ден Човешкият Син ще бъде предаден, за да го разпънат на кръст.“
Тогава главните свещеници и юдейските старейшини се събраха в двора на първосвещеника Каяфа и се наговориха да хванат Исус чрез измама и да го убият. Но си казваха: „Не трябва да го арестуваме по време на празника, за да не се разбунтува народът.“
Една жена почита Исус
Исус беше във Витания, в къщата на Симон прокажения, когато една жена се приближи до него с алабастров съд, пълен със скъпо миро, и го изля на главата му, докато той се хранеше. Учениците видяха това, ядосаха се и говореха помежду си: „Защо беше нужно такова прахосничество? Това миро можеше да се продаде за много пари, които да се раздадат на бедните.“
Но Исус знаеше какво си мислят и им каза: „Защо тревожите жената? Тя извърши нещо прекрасно за мен. С вас винаги ще има бедни, но аз няма да съм винаги с вас.26:11 С вас … вас Вж. Вт. 15:11. Тя изля това миро върху тялото ми, за да ме приготви за моето погребение. Истина ви казвам: където и да се провъзгласява тази Блага вест по целия свят, ще се разказва също и за това, което тя извърши, за да я помнят хората.“
Юда се съгласява да предаде Исус
Тогава един от дванадесетте ученика, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: „Колко ще ми дадете, ако ви предам Исус?“ Те му предложиха тридесет сребърника и от този момент Юда зачака най-подходящото време, за да им предаде Исус.
Пасхалната вечеря
(Мк. 14:12-21; Лк. 22:7-14,21-23; Йн. 13:21-30)
В първия ден на празника на безквасните хлябове учениците дойдоха при Исус и казаха: „Къде искаш да ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“
Исус отговори: „Идете в града при един човек, когото познавам, и му кажете: «Учителят заръча: Определеното време наближава. Ще празнувам Пасха с учениците си в твоя дом.»“
Учениците направиха както им каза Исус и приготвиха пасхалното ядене.
Вечерта Исус седеше на масата с дванадесетте си ученика. Докато се хранеха, той каза: „Истина ви казвам: един от вас ще ме предаде!“
Учениците много се наскърбиха и един след друг започнаха да го питат: „Господи, не съм аз, нали?“
Исус отговори: „Ще ме предаде този, който е натопил ръката си в блюдото заедно с мен. Човешкият Син ще си иде, точно както казват Писанията за него, но горко на онзи, който го предаде. За този човек щеше да бъде по-добре никога да не се беше раждал.“
Юда, който щеше да го предаде, попита: „Не съм аз, нали, Учителю?“
Исус отговори: „Сам го каза.“
Господната вечеря
(Мк. 14:22-26; Лк. 22:15-20; 1 Кор. 11:23-25)
Докато се хранеха, Исус взе хляба, благодари на Бога и го разчупи. После го даде на учениците си и каза: „Вземете и яжте. Това е моето тяло.“
След това взе чашата, благодари на Бога и я даде на учениците, като им каза: „Нека всеки от вас пие, защото това е моята кръв на завета, който Бог сключва с вас. Тя се пролива за много хора, за да бъдат простени греховете им. Казвам ви: няма вече да пия от това вино до онзи ден, в който ще пия с вас ново вино в царството на моя Баща.“
След това изпяха един химн и отидоха на Елеонската планина.
Исус предсказва отричането на Петър
(Мк. 14:27-31; Лк. 22:31-34; Йн. 13:36-38)
Исус каза на учениците: „Заради това, което ще ми се случи, тази нощ всички вие ще се разбягате и ще ме изоставите, защото Писанието казва:
„Ще убия овчаря
и овцете ще се разбягат.“26:31 Зах. 13:7.
Но след като бъда възкресен, ще отида в Галилея преди вас.“
Петър каза: „Дори всички останали да те изоставят заради това, което ще ти се случи, аз никога няма да те изоставя.“
Исус отвърна: „Истина ти казвам: тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще си се отрекъл от мен.“
Но Петър му каза: „Никога няма да се отрека от теб, дори ако трябва да умра заедно с теб.“ Същото заявиха и всички останали ученици.
Исус се моли сам
Тогава Исус отиде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и им каза: „Поседете тук, докато отида там да се помоля.“ После взе със себе си Петър и двамата Зеведееви синове и започна да тъгува и да се терзае. Каза им: „Душата ми се раздира от скръб. Останете тук и бъдете нащрек заедно с мен.“
След това Исус се отдалечи малко от тях, падна по очи и започна да се моли: „Отче мой, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине! Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“ След това се върна при учениците си и ги завари заспали. Той каза на Петър: „Нима не можахте един час да останете нащрек заедно с мен? Бъдете нащрек и се молете, за да не се поддадете на изкушение. Духът ви иска да извърши онова, което е правилно, но тялото ви е слабо.“
За втори път Исус се отдалечи и започна да се моли: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да ме отмине, без да я изпия, моля се волята ти да се изпълни.“
След това се върна при учениците си и отново ги завари заспали, защото клепачите им бяха натежали. Той ги остави и отиде да се моли за трети път, като каза същите думи.
След това се върна при учениците си и каза: „Още ли спите и си почивате? Дойде времето Човешкият Син да бъде предаден в ръцете на грешни хора. Станете! Да вървим. Ето — идва този, който ще ме предаде!“
Исус е арестуван
(Мк. 14:43-50; Лк. 22:47-53; Йн. 18:3-12)
Докато Исус казваше това, дойде Юда — един от дванадесетте ученика. С него имаше много хора с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и старейшините на народа. Този, който щеше да го предаде, се беше уговорил с тях да им даде знак: „Когото целуна, той е. Него хванете!“ Юда се приближи до Исус и му каза: „Здравей, Учителю!“ И го целуна.
Исус отговори: „Приятелю, направи това, за което си дошъл.“
Тогава мъжете се приближиха, сграбчиха Исус и го арестуваха. Когато се случи това, един от учениците му изтегли ножа си, удари с него слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
Исус му каза: „Прибери ножа си на мястото му. Който вади нож, от нож умира. Нима мислиш, че не мога да помоля моя Баща и той незабавно да изпрати повече от дванадесет легиона ангели да ми помогнат? Но как тогава ще се изпълни казаното в Писанията, че всичко трябва да стане по този начин?“
След това Исус каза на тълпите хора: „Идвате да ме хванете с ножове и сопи, сякаш съм престъпник. Всеки ден седях в храма и поучавах, но не ме арестувахте. Всичко това обаче става, за да се изпълни писаното от пророците.“ Тогава всички ученици го оставиха и избягаха.
Исус пред юдейските водачи
(Мк. 14:53-65; Лк. 22:54-55,63-71; Йн. 18:13-14,19-24)
Хората, които арестуваха Исус, го отведоха в дома на първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали законоучителите и старейшините. Петър следваше Исус на разстояние и влезе след него в двора на първосвещеника, където седна със стражите, за да види какво ще стане.
Главните свещеници и целият Синедрион се опитваха да намерят лъжесвидетели срещу Исус, за да могат да го убият. Много хора дойдоха и дадоха лъжливи показания, но въпреки това съветът не можеше да намери причина да го убие. Накрая дойдоха двама души и заявиха: „Този човек каза: «Мога да разруша Божия храм и да го построя отново за три дни.»“
Тогава първосвещеникът се изправи и каза на Исус: „Тези хора свидетелстват срещу теб. Няма ли да кажеш нещо за това, в което те обвиняват?“ Но Исус не отговори.
Първосвещеникът отново му каза: „Заклевам те в живия Бог! Кажи ни, ти ли си Месията, Божият Син?“
Исус отговори: „Сам го каза. Но казвам ви: отсега нататък ще виждате Човешкия Син да седи от дясната страна на Всемогъщия и да идва на небесните облаци.“
Тогава първосвещеникът разкъса дрехите си26:65 разкъса дрехите си Разкъсването на дрехите често означава, че се скърби или се оплаква някого. Тук това е знак, че първосвещеникът е разгневен и счита тези думи за богохулство, заслужаващо смъртно наказание. и каза: „Този човек богохулства! Нима ни са нужни други свидетели? Току-що чухте богохулството. Какво отсъждате?“
Юдеите отговориха: „Той е виновен и трябва да умре.“
И започнаха да го заплюват в лицето, да го бият с юмруци и да му удрят плесници. „Покажи ни, че си пророк, ти, който твърдиш, че си Месията! Отгатни кой те удари!“ — казваха те.
Петър се отрича от Исус
(Мк. 14:66-72; Лк. 22:56-62; Йн. 18:15-18,25-27)
През това време Петър седеше в двора. Една прислужница се приближи до него и каза: „Ти също беше с Исус от Галилея.“
Но Петър отрече пред всички с думите: „Не зная за какво говориш.“
След това излезе от двора, а на вратата го видя друга прислужница, която каза пред хората там: „Този човек беше с Исус от Назарет.“
И още веднъж Петър отрече, като се закле: „Не познавам този човек!“
Малко след това няколко души, които стояха там, се приближиха до Петър и му казаха: „Ти наистина си един от онези, които го следваха. Начинът, по който говориш, те издава.“
Тогава той започна да се проклина и да им се кълне: „Не познавам този човек!“ Точно тогава пропя петел. Петър си спомни какво му беше казал Исус: „Преди да пропее петелът, ще си се отрекъл от мен три пъти.“ После излезе навън и горчиво заплака.