Еф Ефесяни Писмото до ефесяните, Описание

В древния свят не са били много хората, пишещи писма от затвора. „Ефесяни“ е сред единствените пет писма, с които разполагаме от времето на ранната римска империя. Останалите четири също са новозаветни послания. Било е срамно да бъдеш затворник. Приятели и роднини често са изоставяли хората, попаднали в затвора, но Павел и останалите вярващи са смятали за огромна чест той да бъде в окови за това, че следва Исус. За повечето хора затворът бил място без надежда, ала Павел използвал дори времето, прекарано зад решетките, за да разказва на другите за новия живот, който Исус предлага. Неговото писмо до ефесяните е прекрасен пример за това как Бог използва трудностите за наше добро.

Когато Павел пишел писмото си, групи от вярващи в Исус езичници са се събирали на много места из цяла Мала Азия (западна Турция).

Църквата в Ефес била една от тези групи. Възможно е тя да не е била единствената църква, получила това писмо. Много ранни гръцки ръкописи не съдържат думите „в Ефес“. Писмото не адресира специфични проблеми на една единствена църква, затова вероятно е било разпратено до всички църкви в областта. Павел пише, за да приветства и насърчи тези вярващи езичници. Апостолът иска да им каже, че Божието семейство е за всеки — юдеин и езичник. Да, Бог обича всички хора и неговият план е да ги избави от силата на греха чрез Исус и Светия Дух. Божията благодат (благост) е за всички. Планът му включва цялата вселена.

Но Павел също показва какво означава Божият план за семействата и за отделния човек. Всички вярващи са част от Божието семейство, защото принадлежат на Исус. Исус е Господ и в собствените им семейства. Той замества силния баща, съпруг и робовладелец. Бог подготвя всеки вярващ за битките в живота. Вярващите са длъжни да използват дарбите си в служба на другите. Те трябва да продължат да израстват силни във вярата и да следват примера на Божията любов в начина, по който живеят.

Единството е важна идея в писмото. Павел казва, че всички вярващи са съединени с Исус. Исус е техният Господ и Христос (Божият избран Цар), затова трябва да се научат да живеят заедно в мир. Апостолът описва църквата като тяло, чиято глава е Исус. То е също храм, където живее Бог чрез Духа. Това е Божието семейство. Павел също казва, че църквата е като съпруга, съединена с Исус като неин съпруг.