Филฟป Филипяниฟีลิปปี Писмото до филипянитеฟีลิปปี, คำอธิบาย

„Филипяни“ е най-личното писмо, което Павел е писал до църква. То показва колко добре е познавал вярващите във Филипи и колко много ги е обичал. Павел пише това писмо, докато е в затвора и очаква да бъде изправен на съд. Възможно е това да се е случило в Кесария или Рим (виж Дела 21–28 гл.) или по-рано, когато Павел е бил в Ефес (виж Дела 19 гл.; 2 Кор. 1:8-10; 11:23).

Не е било необичайно приятел на затворник да му напише писмо, за да го насърчи. В това свое писмо до филипяните, обаче, Павел прави точно обратното. Той е затворникът, но пише, за да насърчи тях! Той не иска вярващите във Филипи да мислят, че се срамува от това, че е в затвора. Не желае те да са обезсърчени от нещата, които му се случват и да се чувстват безпомощни, когато се изправят пред трудности без него. Затова им припомня причините, поради които да се радват. Насърчава ги да продължават да живеят смело като последователи на Исус.

Павел поощрява вярващите във Филипи да живеят по начин, който почита Исус. Той иска те да подражават на Христос и да следват и собствения му пример. Не желае скръбта им заради това, че е в затвора, да им пречи да живеят за Бога. Може филипяните да са смятали, че престоят на Павел в затвора е попречил на мисията му да разнася Благата вест, но апостолът казва, че всъщност му е помогнал. Той е уверен, че Благата вест за Исус ще се разпространи още повече именно понеже се намира в затвора.

Павел също е научил за две жени, негови съработници от църквата във Филипи. Недоразумение, възникнало помежду им, все още причинявало проблеми. Може би това е причината Павел да реши да изпрати Епафродит да се върне във Филипи по-рано от очакваното. Вероятно това обяснява защо такава голяма част от писмото апелира за любов и уважение между вярващите. Павел предлага себе си и съработниците си като примери за подобно поведение. Но за тази цел по-важен е примерът на Исус. Цар Исус се отказа от високата си позиция, за да приеме скромната роля на слуга на всички ни.