Еф Ефесяни, глава Писмото до ефесяните, глава 4
Единството на Тялото
Аз, който съм затворник, защото принадлежа на Господа, ви умолявам да живеете по начин, достоен за призванието, което сте получили от Бога. Винаги проявявайте смирение, тактичност и търпение и с любов се приемайте един друг такива, каквито сте. Старайте се да запазите единството, в което Духът ви е свързал. Нека мирът ви сплотява. Има едно тяло и един Дух, също както една е надеждата, към която Бог ви е призовал. Има един Господ, една вяра, едно кръщение. Има един Бог и Баща на всички, който е над всичко, чрез всичко и във всичко.
На всеки от нас е дадена специална дарба и всеки е получил това, което Христос е пожелал да му даде. Ето защо Писанието казва:
„Той се издигна във висините,
взе пленници със себе си
и даде дарове на хората.“4:8 Пс. 68:18.
Когато се казва „Той се издигна“, не означава ли това, че той първо се е спуснал долу на земята? Този, който се спусна, е същият, който се издигна по-високо от всички небеса, за да изпълни всичко. И той самият възложи на едни да бъдат апостоли, на други — пророци, на трети — да съобщават Благата вест, а на някои — да бъдат пастири и учители. Христос даде тези дарове, за да подготви святите Божии хора за делото на служението, за укрепването на Христовото тяло, докато всички ние се съединим в едно във вярата и в пълното познаване на Божия Син и станем зрели хора, достигайки висотата на Христос в неговото съвършенство.
Това е така, за да не бъдем вече невръстни деца, подхвърляни насам-натам от вълните и носени от вятъра на всякакви учения чрез коварството на хората и измамните им планове. Нека вместо това с любов да говорим истината и да израстваме, за да станем подобни на Христос във всяко отношение. Той е главата, от която зависи цялото тяло. Всички части на това тяло са сплотени и свързани в едно и всяка част изпълнява своята функция и така цялото тяло расте и става по-силно в любовта.
Как да живеете
Казвам това и ви предупреждавам в името на Господа: не живейте вече като езичниците с техните безполезни мисли. Умовете им тънат в мрак и те са отделени от живота, който идва от Бога, защото са невежи и са закоравили сърцата си. Те са загубили чувството си за срам, отдали са се на сладострастие и необуздано се наслаждават да вършат всякакъв вид нечисти дела. Но това не е този Христос, на който бяхте научени. И несъмнено сте чули за него и като негови последователи сте били научени на истината — истината действително е в Исус. А що се отнася до предишния ви начин на живот, бяхте научени да отхвърлите от себе си старата същност, която гние поради измамните си страсти, да се обновите в своя ум и дух4:23 в своя ум и дух Или: „в своя ум чрез Духа“. и да си сложите новата същност, създадена по Божие подобие, истински праведна и свята.
Затова отхвърлете от себе си лъжата! „Всеки трябва да казва истината на ближния си“,4:25 Зах. 8:16. защото всички сме части от едно и също тяло. „Гневете се, но не вършете грях.“4:26 Пс. 4:4 (Септуагинта). И нека гневът ви се стопи, преди слънцето да е залязло. Не позволявайте на дявола да ви победи. Който е крал, не трябва вече да краде, а да работи и да върши нещо полезно със собствените си ръце, за да има какво да споделя с онзи, който е в нужда.
Никаква гнила дума да не излиза от устните ви, а само онова, от което хората се нуждаят, което е добро за духовното им изграждане, така че да помага на онези, които ви слушат. И не наскърбявайте Божия Свят Дух, защото той е доказателство, че принадлежите на Бога, до деня, в който Бог ще ви освободи. Всякаква язвителност, ярост, гняв, викане и клевета трябва да се премахнат от вас заедно с всяко зло. Бъдете благи и състрадателни един към друг и винаги си прощавайте, така както Бог ви прости в Христос.